Лекарят не е просто специалист, който работи блестящо или е

      Лекарят не е просто експерт, който работи ослепително или е направил неточност. Не е и единствено оня, на чиито решения разчита пациентът. Дори не е само специалист, от който зависи здравето, а от време на време – и животът ни.
      Той е всичко това, само че и доста повече – тъй като зад всяко име с „ доктор “ начело стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, по какъв начин работи и по какъв начин почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „ Кой сте Вие, докторе? “
 Д-р Али Дурлев е завършил  медицина в Медицински университет - София през 2017 година с отличен триумф. Започва работа в Спешно поделение на УМБАЛ " СОФИЯМЕД " през същата година, сега е специализант по незабавна медицина в отделението.

Д-р Дурлев, по какъв начин решихте да станете доктор? Разкажете за тези моменти и събития, които са Ви подтикнали да вземете това решение.

Понякога не човек избира личният си път. В моя случай мисля, че се получи по този начин – заложбите, която имах, геният ми като персона съответства с това, което реализирах, което съм. При доста хора това не е по този начин, за жал и по-късно, н напреднал миг от живота си осъзнават, че работят специалности, които не са им присъщи.

Аз като доктор церя телесните заболявания, които в някои случаи са породени от душевни контузии. В този смисъл, че ние, които сме се посветили на тази специалност, с изключение на лекари сме и психолози за нашите пациенти.

Мисля обаче, че няма по-хубаво нещо от това да работиш специалността, което обичаш. За мен лекарската специалност е повече от работа, тя е предопределение. И дано тълкуваме българските думи вярно и се замислим над смисъла им – за мен предопределение значи „ зван съм да церя “.

Кои Ваши преподаватели изиграха най-голяма роля за образуването Ви като персона и доктор?

Преминах през разнообразни школи, срещнах се с разнообразни преподаватели. Всички те са имали роля в живота ми, научил съм нещо от всеки, тъй че благодаря на всеки един мой преподавател. Аз и в този момент се изучавам от всеки човек.

Кога се появи желанието Ви да специализирате незабавна медицина?

След като приключих Медицинския университет в София, започнах работа в Спешно поделение на УМБАЛ „ Софиямед “. Още през цялото време незабавните случаи ме сграбчиха, а и хората на които попаднах са един прелестен екип. С времето станахме едно семейство.

Ще призная че и татко ми също е доктор по незабавна медицина - доктор Исмо Дурлев. Той ми беше образец през годините - образец за човек, предан на медицината, на хората и до ден сегашен. Не мога да не загатна и индивида, който на процедура ми даде взор и ме поддържа в това предопределение. Това е началникът на Спешното поделение на „ Софиямед “ – доктор Иван Христов.

Работите в огромна университетска многопрофилна болница, в която имате ежедневен контакт с сътрудници от други специалности. Предимство ли е това по повод построяването Ви като експерт по незабавна медицина?

Когато човек има темперамент, манталитет и следва правилата си, това го води в вярната посока. Мога да кажа, че с сътрудниците от другите специалности се разбираме прелестно, тъй като всички знаем за какво сме там - единствено и само в помощ на пациентите.

Кое е най-ценното в връзките Ви с сътрудниците в отделението – това, което Ви дава най-силна опора в сложни моменти, каквито сигурно не липсват в работата Ви?

Най - скъпото е това, че с хората с които работя сме другари в живота, тъй като компликациите ни сплотяват. При нас няма разделяне сред санитар, лаборант, доктор или здравна сестра, ние сме един колектив, едно цяло.

Кои обстановки Ви носят най-вече мъка и незадоволство?

Нашата цел като лекари е да лекуваме телесните заболявания, съгласно знанията и уменията ни. Но доста значимо е това, че пациентите също би трябвало да положат старания за личното си здраве. Ние сме лекари, само че не сме всемогъщи. Така че постоянно когато срещам у тях неглижиране на личното им здраве или съмнение и пренебрежение към нас, това провокира незадоволство у мен.

Въпреки това, смятате ли, че сте създали най-хубавия професионален избор?

Да, персонално аз, макар тези моменти, се усещам задоволен от избора си и всеки ден давам всичко от себе си, с цел да церя пациентите.

В персонален проект кои са обичаните Ви занимания за свободното време – обичани книги, музика, дестинации? Как си почивате най-добре?

Това, което най-вече ме съхранява и зарежда е планината. Все отново съм роден във Велинград и съм привикнал с хубавата природа. „ Творението “ е това което ме кара да се усещам жив. Често се разхождам измежду природата и просто мечтателствам.

Какво бихте желали да пожелаете на сътрудниците си, с които специализирате, и на Вашите учители от отделението?

Първо желая да изкажа признателност към родителите ми, които са ме възпитали, помогнали, с цел да съм това, което съм сега. След това, на моите преподаватели, без изключение. На моят другар и преподавател през годините - доктор Иван Христов. Благодаря и на целия екип на Спешното поделение на „ Софиямед “, и на всеки пациент, който ми се е доверил.